Веселин Маринов
официален уеб сайт

Там беше пълно с кандидатстуденти, наредени около преподавател и корепетиторка. И в момента, в който понечих да се извиня и да изляза, мъжът махна с ръка и каза "Сядай"! - помислил ме е за поредния закъснял ученик. Седнах, слушах го как работи с другите, после те си тръгваха. В един момент останах сам и той ми каза да изпея нещо. Въпреки притеснението запях една песен на "Тангра". Той не ме изчака да стигна и до припева и ме спря, попита ме откъде идвам. Разказах му всичко. Каза, че важното е да се стегна, че имам качества да направя голяма кариера. Това беше първият ми учител по музика - Петър Димитров, бях в неговия клас после. Веднага ми препоръча различни учители, при които минах на уроци - не толкова за да науча нещо, а повече за да ме видят хората, които ще ме изпитват. Бях респектиран от тях, особено от учителката по солфеж - Лили Ненкова. И досега я помня с нейното благородство, точната дума за нея е дама. Когато ме чу, че нищо не знам, че елементарни неща не мога да изпея, ми даде два учебника и ми каза, че ако на следващата сутрин не й изпея от 1-во до 182-ро упражнение, да не си правя никакви илюзии, колкото и Петър Димитров да казва, че съм добър певец. 

Някой беше забравил 2 стотинки

Сетих се, че Сашка - нашата певица от Хасково, би трябвало да е в София по същото време. Видях телефонен апарат на улицата, пред входа на кооперацията, в която живееше Лили Ненкова, но нямах монета от 2 стотинки, за да се обадя. Сашка беше единственият човек, когото познавах в София. Нещо ме накара да вдигна капачето на апарата и там видях 2 стотинки - някой ги беше забравил. Звъннах на Сашка - хванах я точно като излизаше от общежитието…Тя вече беше завършила Консерваторията и точно в този момент си тръгваше за Хасково. Ако се бях забавил само за секунди, щях да я изпусна! Помолих я да отложи пътуването, отидох при нея и цяла нощ учихме.След време Лили Ненкова ми каза, че на сутринта пак нищо не съм знаел, но е разбрала , че съм учил цяла нощ. Голям респект имаше тогава към преподавателите, а и те бяха много взискателни. Сигурно за това за мен учителската професия си остава най- святата. 

Бях като болен след филма за "АВВА"

Първият музикален филм, който гледах, беше за "АВВА". Това е една от малкото нощи в живота ми, в които въобще не съм спал - толкова бях развълнуван. Бях като болен, не можех нищо друго да направя - представях си филма… Всички бяхме влюбени в двете певици Агнета и Фрида - едните в русата, другите в черната. Аз винаги съм предпочитал черната, Фрида, макар постоянно да се говореше за русата и тя да беше по-харесваната… 

Предстоящи концерти

Всички права запазени. (c) 2001-2024 Веселин Маринов

уеб дизайн: Уебвижън