Веселин Маринов
официален уеб сайт

И си ги кътах в една книга, а от майка ми исках за кино или за нещо друго. Започнах да осъзнавам как припечелените от мен пари са по-различни от другите и са по-ценни. Съжалявам, че днес няма бригади, че не ангажират младежта през лятото. Бригадите в ученическите години бяха едно от най-хубавите неща, които съм преживял. Работата ни беше безкрайна веселба, всички я вършехме добре, качествено. И с китари вече никой не свири, никой не прави серенади на учителите… Вече не се пишат писма на ръка. Животът ни стана електронен, дигитален…

По цяла нощ гледах колко сняг е навалял

Най-впечатляваща в детството ми беше зимата - имахме приказна зима. Поне по седмица не учехме заради снега - пътищата ставаха непроходими, по онова време беше нормално да натрупа цял метър. Като дойдеше ваканцията, правехме хралупи в снега, влизахме в тях. Каруцарите, които разнасяха дърва или мляко, впрягаха конете си в шейни. Правехме пъртина, по която хората вървяха към центъра - отстрани само главите им се виждаха над снега. От края на ноември до март всичко беше бяло. Оттогава много обичам да вървя в снега, колкото по-лошо е времето, толкова ми е по-приятно. Имах разграфена лента в двора и по цяла нощ съм ставал и съм стоял на прозореца, за да гледам колко сантиметра сняг е навалял. В съседната къща - на Манолови, имаше една издута пещ. Знаех точно колко е дори в сантиметри снегът, като гледах колко е затрупал пещта. 

Предстоящи концерти

Всички права запазени. (c) 2001-2024 Веселин Маринов

уеб дизайн: Уебвижън