Първата любов - Валентина

     Първата ми среща с момиче беше в гимназията. Моята гимназия е на около 130 години. В старата сграда имаше красив малък парк, с чешма, с алеи, с пейки. Там са първите ми срещи с първата любов - Валентина, беше ми съученичка. Много я харесвах, тя се съгласяваше да я изпращам, да ходим н кино, да я хващам за ръка… Спомням си, че имаше един храст до химическото чистене в града ни, много рядък сорт рози - светло лилави. Когато за първи път я изпратих (бяхме на рожден ден на нашата съученичка Емилия, може би съм бил в пети или шести клас) й подарих една от тези рози.

     Майка й беше от Димитровград и в седми или осми клас Валентина замина с родителите си там. Разбрах тогава какво е писмото, влакът, гарата… Идваше си за ваканциите, посрещах я, изпращах я. Толкова много я обичах, че се качвах на влака с нея, минавахме няколко села и тогава слизах. И не можех да се прибера по цял ден, защото влаковете не бяха толкова чести - само за да бъда с нея още няколко минути. Много хубави спомени имам!

Мислех, че футболът ще определи живота ми

     Много обичах спорта - в училище тогава имаше големи възможности за развитие. Онези, които обичахме спорта, можехме доста добре да практикуваме десетина видове спорт - футбол, хандбал, баскетбол, волейбол, тенис на маса, плуване… Аз бях сред най-запалените в нашия клас. Мислех, че футболът ще едно от нещата, които ще определят живота ми занапред. Добре играех в гимназиалните си години, нападател и халф бях. Минах през всички гарнитури на нашия отбор. Най-голямо събитие като футболист за мен беше, когато с гимназиалния отбор спечелихме Градското първенство - бихме всички предприятия, дори мъжкия отбор на града.