В седми клас седнах зад истински барабани

     Още в шести клас усетих , че музиката ще бъде голяма и неразделна част от живота ми.Редях тогава на чина учебници като барабани- подбирах ги с различна големина ,за да имат различен тон. Събираше се целият клас около мен и ме слушаха как удрям по тях в някакъв определен ритъм. Това породи интерес в гимназиалната група-на големите батковци . Бях в седми клас,когато в междучасието дойдоха две момчета - Тинко и Георги,те бяха в девети или десети клас, и ме поканиха да отида на репетиция с тя, за да ме прослуша ръководителят им. Той беше по-голям, току -що беше завършил гимназия-Сергей се казва.Тогава за първи път седнах зад истински барабани, Сергей ми показа как се работи със сета - с фус, чинели, педали…А аз на всичкото отгоре съм левичар и обръщах инструментите.

     От Комсомола бяха закупили апаратура - Вермона 600, Колоните ни бяха за бас китара, MV. Тогава всички самодейни групи бяхме оборудвани еднакво и пеехме на едни и същи микрофони за говорене.Първите песни, които направихме, бяха "Албена" на Маргарита Хранова и "Археологът" - ученическа, пееше се по бригадите. Изпълняваше ги Тинко, водещият певец на групата. Имахме и певица - Анета. Първоначално бях само барабанист.

     Георги пък ме научи да свиря на китара, първият акорд беше ла минор.

     На следващата година (бях в осми клас) получих доверието да изпея първата си песен - на пролетната вечеринка, която беше голямо събитие в града. Изпях песента "Сън" - също много нашумяла по бригадите.

Започнах и сам да си композирам

     По-късно станах солист на групата, свирехме по различни вечеринки, забави, балове - с една УАЗ-ка ни караха апаратурата. Започнах и сам малко по малко да си композирам песни. За една пролетна вечеринка (бях в десети клас) написах песента "Тъгата на моряка", по стихотворение, което видях в тетрадката на моя съученичка - тогава имаше такъв обичай да събираме стихове в тетрадки и да си ги разменяме. Чак след години разбрах, че стихотворението на Давид Овадия - каза ми една жена от публиката на концерт в Панагюрище.

     Представихме "Тъгата на моряка" като цяла театрална постановка - опънахме завеси на сцената, а зад тях играеха момче и момиче, нещо като театър на сенките. И тази песен предизвиква фурор в града, беше нещо извън стандартите. Тогава осъзнах, че моето пеене и начинът, по който поднасям песните, влияят на хората.