Кътах си моите пари

     Аз работех всяко лято. Когато бях в седми клас, татко ми уреди при един негов приятел в Булгарплод да сортирам плодове. И спечелих седем лева и двайсет стотинки - помня ги тези първи мои пари, много пари бяха тогава. И си ги кътах в една книга, а от майка ми исках за кино или за нещо друго. Започнах да осъзнавам как припечелените от мен пари са по-различни от другите и са по-ценни. Съжалявам, че днес няма бригади, че не ангажират младежта през лятото. Бригадите в ученическите години бяха едно от най-хубавите неща, които съм преживял. Работата ни беше безкрайна веселба, всички я вършехме добре, качествено. И с китари вече никой не свири, никой не прави серенади на учителите… Вече не се пишат писма на ръка. Животът ни стана електронен, дигитален…

По цяла нощ гледах колко сняг е навалял

     Най-впечатляваща в детството ми беше зимата - имахме приказна зима. Поне по седмица не учехме заради снега - пътищата ставаха непроходими, по онова време беше нормално да натрупа цял метър. Като дойдеше ваканцията, правехме хралупи в снега, влизахме в тях. Каруцарите, които разнасяха дърва или мляко, впрягаха конете си в шейни. Правехме пъртина, по която хората вървяха към центъра - отстрани само главите им се виждаха над снега. От края на ноември до март всичко беше бяло. Оттогава много обичам да вървя в снега, колкото по-лошо е времето, толкова ми е по-приятно. Имах разграфена лента в двора и по цяла нощ съм ставал и съм стоял на прозореца, за да гледам колко сантиметра сняг е навалял. В съседната къща - на Манолови, имаше една издута пещ. Знаех точно колко е дори в сантиметри снегът, като гледах колко е затрупал пещта.