Криехме се на Балък баир

     Може би заради чистотата на игрите, на отношенията пазя такива хубави спомени от детството. Времената бяха морални, чист, имаше красота в общуването между децата. Сега е друго, виждам моята дъщеря как расте… По цял ден я мисля кога ще се върне от училище.

     Когато дойдеше краят на май, пристигаха децата от големите градове - бяха по-модерни от нас, с дънки, ние копирахме поведението им. Чувствахме се като селянчета. Всички се стремяхме да поканим момичетата, които идваха от големия град.

     Събирахме се в различните махали. Нивите с царевица и жито започват още на 100-150 метра от къщи, често се криехме там. Има една местност - Балък баир, тя е като островче с трева, заобиколено от посевите. Ходехме там, криехме разни неща под камъните, спомням си, че веднъж скрихме една бутилка вино - но не се сещам защо. Естествено играли сме и с прашки, със скоби, с лагерни колички - коленете и лактите ми бяха вечно ожулени от тях.