Публиката повече от веднъж не можеш да я излъжеш

      Всички хора, с които работя, са професионалисти - знаят си работата и затова аз мога да им се доверя. Но винаги искам да бъда от началото до края с всеки един от тях - танцьори, режисьор,постановчик…дори техниците. Непрекъснато се чуваме по телефона и координираме и най-малките подробности - за да мога после да съм спокоен и да знам, че моята работа е да изляза на сцената и да се раздам на публиката.

     Защото сме си говорили с Тончо Русев и той винаги ми казва: "Публиката повече от веднъж не можеш да я излъжеш. Не се ли раздадеш за нея от душа и от сърце, не излизаш ли на всеки концерт като за последно, не намокриш ли всичко по теб,няколко пъти - хората го разбират". И затова на всеки концерт не си скъпя нито думите, нито жестовете.

Хубаво нещо са старите приятели

     Имам трима близки приятели - от Полски Тръмбеш, от Севлиево и от София. С приятеля ми от Полски Тръмбеш се познаваме от юноши, заедно сме служили в казармата, и до ден днешен се виждаме…Хубаво нещо са старите приятели, хората, които те познават като обикновен човек, а не като певецът Веско Маринов. Благодарение на тях човек ни забравя какъв е бил.

     Като свой много близък приятел чувствам и тонрежисьора ми, защото с него пътуваме заедно вече толкова години, толкова проблеми сме преодолели заедно, толкова трудности…Той е човекът, на когото винаги мога да разчитам, става ли дума за чистота на звука.

Високите критерии не са капризи

      Желанието да получаваш овации, да бъдеш винаги на върха за мен не е звездомания, то е усещане, което носиш в себе си. Високите критерии не са капризи. Звездомания е, когато изискваш от другите, но не и от себе си, когато си кажеш: "Ето, аз съм голямата работа". Тя се появява, когато успехът те споходи твърде млад и още не си събрал опит, мъдрост. Затова някои от момичетата, от певиците, не издържат.

Искам да кося тревата пред моята къща

      Имам две мечти. Едната е да имам свой собствен оркестър и да пътувам с него по турнетата си. Другата е някой ден да построя своята къща. В никакъв случай няма да е в София! Нито пък ще е замък - не искам огромен лукс. Искам да кося тревата пред моята къща, а после да легна на люлка между две дървета. Бих искал домът ми да е в Арбанаси - невероятно красиво място, близо до моя роден край.