Разтреперих се от вълнение като видях Тончо Русев

      На 24 години вече разбрах, че искам към мелодичния шлагер. От 2-3 години свирех , самостоятелно, когато една дама от Концертна дирекция ме покани на фестивал в Грузия. Тогава директор на концертна дирекция беше Тончо Русев и се запознахме. Спомням си, че когато го видях за първи път, чак се разтреперих от вълнение - такъв респект изпитвах към него. Сега като се сетя, че работим заедно, че съм човекът , на който е дал най-много песни, че ми е един от най-близките приятели… Тончо Русев има основната заслуга за формирането на моя музикален стил. Разбира се, имам планове да работя и с други композитори, хора талантливи като Пламен Велинов, Светослав Лобошки, с които да обединим тяхната младост и зрелия талант на Тончо Русев.

Шест месеца ухажвах жена ми

     През 83-та срещнах жена ми, която тогава беше кандидат-студентка в Консерваторията. Беше дошла на една промоция на нейна приятелка - малко по-голяма от нея, вече студентка. Двете са пеели заедно в Детския радиохор на Христо Недялков. На тази промоция, пак беше в Руския културен дом, я забелязах. И я ухажвах шест месеца, докато излезе с мен на кино. Много се дърпаше и нямаше да се съгласи, ако същата тази нейна приятелка не й беше казала, че не съм лошо момче.

      След киното трябваше да я изведа някъде, а имах само два лева - на монети. Беше много тежък период за родителите ми. Отидохме на един вегетариански ресторант. Казах, че не съм гладен, тя хапна нещо и в крайна сметка ми стигнаха парите. Но за нищо на света не заменям тези години! Случвали са се дни, в които не съм имал 6 стотинки за билет да се прибера с трамвая до общежитието. Но всеки един от тях беше урок за мен.

Сватбата - един задължителен ритуал

      Сватбата не е сред най-приятните ми спомени. Гледах на нея като на един задължителен ритуал пред роднините, който просто трябваше да мине - имаше 120 човека, много усмивки, но не всички бяха искрени. Сега разбирам, че този ритуал трябва да го има. Но тогава с жена ми само чакахме да свърши, за да си се приберем вкъщи.

     Спомням си първия път, когато бяхме на море с Мария - на Обзор. Беше прекрасно! И до днес имаме много красиви моменти, още я обичам много силно, може би защото не прекарваме цялото си време заедно. Имаме много теми, на които да си говорим, много нови неща ни се случват отделно един от друг.

     Жена ми искаше да кандидатства в Консерваторията, но после се отказа. Започна да работи като манекенка, продължи и след сватбата. После се роди Йоана и тя се посвети изцяло на нея. Мария е имала тежко детство и даде страшно много любов на дъщеря ни, отлично я е възпитала. Аз самия се опитвам да не я глезя много и да й се карам, когато се е провинила, но никога не успявам - все пак е момиче.