У дома музика:Тончо Русев стихове:Петър Караангов Нощта е тиха, както преди зори. На дървената вратня никой няма. Огнището отдавна не гори... Не ме ли чакаш, аз се върнах, мамо. Не се събуждай, ще остана вън под клоните с набъбналите пъпки. И нека, майко нека в твоя сън да дойде само шум от мойте стъпки. Не се събуждай с първите лъчи, които ще целунат твойто рамо. Сънувай, че се върнах вече, мамо, отвори очи. Първа есен музика:Тончо Русев стихове:Евтим Евтимов Вино кипне, прекипява, цвете цъфне, прецъфти, огън пламва, догорява, все предишната си ти. Пред очите ти безкрайни греят птици и лъчи. Колко срещи, колко тайни са събрани в две очи! Иде вече първа есен, но защо да ми е жал? По лице съм те харесал, по сърце съм те избрал. Вино кипне, прекипява, цвете цъфне, прецъфти. От една любов остава само спомен и мечти... Лъжи ме, циганко музика:Тончо Русев стихове:Евтим Евтимов Циганка ми гледа на ръка, гледа и шепти така - цял живот да мисля за една толкова очаквана жена. Циганка ми гледа на кафе, гледа ме и ме зове - цял живот да пея за една толкова сънувана жена. Пр.: Лъжи ме, циганко, лъжи, лъжи, аз вчера в тъмното срещнах най-красивата жена. Циганка ми гледа на вода, гледа ме и шепне тя - цял живот да пея за една толкова обичана жена. Циганка ми гледа на кафе, гледа и шепти така - цял живот да страдам за една толкова обичана жена. Пр.: Лъжи ме, циганко,но ти позна - аз вчера в тъмното аз намерих своята жена. Незабрава музика:Тончо Русев стихове:Калин Донков Налей ми вино в чаша тънкостенна и приседни с усмивка неизменна. Любима, ти навярно имаш право: сърцето свойта участ заслужава. И накакси привиква с туй човекът, крещи от тишина, мълчи от екот. Дали позор ще срещнеш, или слава - сърцето този изпит заслужава. Целувай дълго. Глътката резлива безсмъртната любов из нас разлива. Не можеш дълго? Е, до гроб тогава! Сърцето този празник заслужава. Далеч от теб или навеки с тебе, спокоен ще дочакам всеки жребий. Сърцето всеки жребий заслужава. Но не забрава, ах, но не забрава... При нас е тъй... музика:Тончо Русев стихове:Евтим Евтимов Една ръка не стига - да прегърна аз твоя сън през девет пленини. С едно око не мога да те върна при свойте нощи и при свойте дни. Едно легло за двамата е тясно, ако на две легла се раздели. О, колко е човешко и прекрасно за другия до теб да те боли. Една сълза от чувството предишно не чоже да ти обещае рай. При нас е тъй: или не дават нищо, или душите дават си докрай. Една усмивка за любов не стига, ако не стане вяра и копнеж. О, колко е свещена всяка книга, когато цялата я прочетеш... Винарната на любовта музика:Тончо Русев стихове:Евтим Евтимов Лоза от земно и небесно лозе, изгряло над сърцето ми засмяно, пристигам аз на твойто силно грозде, преди от другите да е обрано. Отново чудото на луди срещи от пламъка на чувствата узряло, опива ме със дарове горещи от твойте устни и на твойто тяло. Отново женска, дяволска магия държи ме своята прегръдка здраво. Аз истинското вино си го пия от твойте златни гроздове направо. Пиян съм вече, моя обич вярна, пиян от тебе, дявол да те вземе. Сърцето ти отдавна е винарна, отворена за мен по сяко време. За това ли всичко е било... музика:Тончо Русев стихове:Евтим Евтимов Затова ли всичко е било в оня миг на пролетна измама - да пречупим нечие крило, а пък ние да политнем двама? Затова ли - двама да летим, да направим през небе пътека, а след време да се разделим, както е било от триста века? Затова ли топла планина аз оставих с дъх на теменуга? Ти да тръгнеш на една страна, а пък аз - за никъде на друга... Затова ли клехме се в любов чак до гроба, и дори след гроба - ти да тръгнеш на една страна, а пък аз за никъде, на друга... Затова ли? Спри за малко, спри, както всичко в тоя миг е спряло. Опустяват нашите души, края на една любов видяли. Преди концерта музика:Тончо Русев стихове:Евтим Евтимов Още три минути до концерта само - и на сцената ще се изправя. Искам своето вълнение да скрия, но сърцето мое подло ме издава. Още две минути до концерта само - и китарата до мен застава. Дайте ми кураж непети песни още, моят изпит вече приближава. Ах, една минута до концерта само - и прожектора ме осветява. Аз съм сам на сцената, пред много хора, всеки чака и ръка подава. Летете песни мои, птици и мечти, летете нощ и ден! Запейте, мили хора, песни и любов, запейте всички с мен!... Мария музика:Тончо Русев стихове:Евтим Евтимов Обичам светлините на двете ти очи, Мария, Мария, обичам твойто име над мен да звучи, не крия, Мария. Каква усмивка има твоето лице, Мария, Мария, Какво вълшебно вино от твоето сърце аз пия, Мария. Пр.:Мария, Мария, име на мечта, от тебе не крия вече любовта. Мария, Мария - ти си дом и рай, затова аз съм твой докрай! За тебе пея песни и шепна мълчешком, Мария, Мария, затуй в душата твоя успях гнездо и дом да свия, Мария. Обичам те, за тебе на всичко съм готов, Мария, Мария... Оставаш ти в сърцето на моята любов магия, Мария... Ти не дойде музика:Тончо Русев стихове:Евтим Евтимов Ти не дойде. И всичките пътеки вече спряха. Ти не дойде. И всичките звезди за мен умряха. Ти не дойде. И нещо светло с мене се размина. Ти не дойде. Ти не дойде. И цялата земя изстина. А до вчера, а до вчера, любовта до нас вървеше, нашите души гореше. А до вчера, ах, до вчера, любовта за двама беше сладка божия вечеря... Ти не дойде. И бързо свърши радостта голяма- Ти не дойде. Ти не дойде. И двамата на този свят ни няма! Раздяла музика:Тончо Русев стихове:Петър Караангов Приятели, другари, мои братя, разделяме се, тръгваме на път. По пътя често има силен вятър, но бурите не ще ни повалят. В живота има срещи след разлъка, ще минат дни, ще мине младостта, ний ще се срещнем някой ден по пътя - отъпкания път на старостта. Ний ще се срещнем, ще си стиснем длани, ще поседнем до късен нощен час. Ще дойдем всички, само младостта ни, единствена ще липсва межде нас. Не ще тъжим за миналото, няма! "Напразно не живяхме свойте дни!" А тук на масата до нашто топло рамо ще седне споменът за тези младини. Приятели, другари мои, братя, разделяме се тръгваме на път. По пътя често има силен вятър, но бурите не ще ни повалят. По този път достойно щом преминем, доволни ще сме в сетния си час. Животът се измерва не с годините, А с дирята, оставена след нас. Пр.: Нека тук, в този час, да гори вътре в нас, пламъка на младостта. С него ний ще вървим, и така ще спасим, огъна от пепелта!