Ти си любовта
музика:Тончо Русев 
стихове:Евтим Евтимов 

Колко срещи, колко обич в тебе аз открих,
колко лудо вино аз от благи думи пих.
Колко дълго чаках само, моя вяро и измамо,
ти да дойдеш като стих.

Само тебе виках, само двете ти очи,
само песента за тебе в моя сън звучи.
Любовта е вечно млада, любовта е вечна клада
и от щастие горчи...

Ти си любовта, признай,
ти за двама ни поне.
Ти си любовта открай - 
днеска казваш да, а утре - не.

Колко силно влюбени дотук да сме били,
любовта поравно никога не се дели.
Знай, единия обича, малко повече обича
и до гроба го боли.





След години
музика:Тончо Русев 
стихове:Иван Радоев 

Пролетта те облече във бяло,
блесна в тебе априлския ден,
за да бъдеш красива, когато
си отиваш от мен.

В тротоара поникна тревата,
пътя стана тъй мек и зелен,
за да бъдеш спокойна, когато
си отиваш от мен.

Над главата ти слязоха птици,
стана тихо в квартала стаен,
за да бъдеш възпята, когато
си отиваш от мен.

Горчиво вино
музика:Тончо Русев 
стихове:Евтим Евтимов 

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Бъди една светкавица голяма,
която нощем пада върху мен,
душата моя да превърне в пламък
и всяка нощ да светя като ден.

Бъди и грешна ти, бъди и права,
бъди и с гневни и добри очи,
но всякога си остани такава,
дори когато много ми горчи.

Горчива обич нека ме опива.
От старите винари още знам,
че истинското вино е горчиво.
За подсладено - няма да те дам!

Когато си отиваш
Музика:Тончо Русев 
Стихове:Евтим Евтимов 

Ти си тръгваш
тъй немилостива - 
ти си вземаш даже и звездите,
да не греят повече щастливо
над душата ми
и над очите,
както са ме грели и преди.
Всяка светлинка
над мен изтръгваш.
Аз оставам облак без звезди.
Ти си тръгваш,
мила,
ти си тръгваш.
Аз оставам без далечен брод.
Без небе.
Без чувства.
Без живот!


За теб Българийо
музика:Тончо Русев 
стихове:Михаил Белчев 

От теб съм взел очите и ръцете,
за да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, пак ще се затичам
към тебе в най-трудния ти час.

Без теб какво бих бил? Дърво без корен.
Без хляб и сол. Без слънце и вода.
По-чужд от чуждите в света огромен.
По-сам от вятъра пронизал есента.

Аз знам, Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!

За теб, Българийо, откъсвам цвете.
За тебе, моя истинска любов.
Не може никой, никой да отнеме
желанието наше за живот.

След мен не зная аз какво ще бъде,
но сигурно ще бъде по-добре.
И само за едно ще съжалявам,
че няма да ме има някой ден.