Здравейте,
Искам да ви покажа един мой разказ. Причината да го публикувам тук е, че един от главните геро и в него е Веселин Маринов.
Незабравимо
Обикновен зимен следобед. За Сандра, майка й и една тяхна приятелка вечерта щеше да бъде незабравима.. Сандра имаше една мечта, която искаше да сбъдне точно сега, когато на главата й се бе стоварила мъката от това да загуби баща си. Предстоящата вечер щеше да е моментът на сбъдване на този блян. Сандра искаше да отиде на концерт на любимия си изпълнитеп. За нея той не бе просто изпълнител на песни, а творец с главно „Т”.
Тя беше решила да направи необичаен подарък на своя идол- писмо, съдържащо посветено на него стихотворение, придружено от букет цветя.Това бе нейният знак на признателност.
След около час (за момичето след един миг) дойде дългоочакваният момент за влизането в залата. Дори въздухът там лъхаше на еуфория и позитивна енергия. Залата ставаше все по- пълна с всяка изминала минута и така до началото на концерта. С вдигането на завесата пред зрителите се разкри голямата сцена, украсена с прекрасни декори.
Присъствието на изпълнителя, както винаги внресе в обстановката емонация, която не може да да се опише, а трябва да се изживее. Песните, изпяти с много чувство и майсторство успяха да накарат хората поне за малко по-щастливи.
Сандра седеше на мястото си чудейки се кога е момента за поднасяне на подаръка. Реши, че е време след една романтична балада. Сандра обаче беше толкова притеснена, че цялата трепереше. Освен това успя да се спъне в нещо, което не видя и това я притесни още повече. Накря успя да стигне до сцената, където я очакваше следващата изненада.
Подавайки цветята, тя получи целувка от своя идол. Когато видя с букета има писмо, той попита учтиво:
- Сега ли да го чета?
- Както искате.-отговори му Сандра, въпреки че нямаше желание творбата й да бъде прочетена пред всички, но решението на изпълнителя бе да прочете стихотворението.
Всичките тези емоции за една вечер дойдоха на Сандра малко в повече и тя се при бра много уморена, но тази вечер остана , като един неизбледняващ спомен.
Ето го и стихотворението, за което става дума в разказа:
Твоите пеесни
Мечти, магия музикална
са песните ти за мен,
дори в среда неморална-
те са слънце в моя ден.
Хората обичат те,
такъв, какъвто си,
за тях красиво цвете-
това си ти .
Чест, майка и любов-
твоите музи най-съкровени.
Всеки твой албум нов-
ново твое откровение.
Искам само да поясня, че действието в разказа се развива на коледния концерт на Веселин Маринов 2008година, а зад героинята Сандра стоя самата аз. Разказаната ситуация е напълно реална. И последното ми пояснение: двете произведения са напълно авторски и оригинални.

